В един малък град, в подножието на мъгливи планини, живеела млада момиченце на име Лили. Лили била любопитно малко момиче с приключенски дух, което обичало да се рее сред горите и ливадите около дома си. Един ден, докато блуждае из гората, тя срещнала една crystal Swan която проблясвала. И тази лебед не приличал на никой друг лебед, когото Лили някога бе виждала – перата му проблясвали на слънчевата светлина като диаманти и хвърляли дъги върху всички заобикалящи дървета.
Замаяна от ослепителното сияние на кристалния лебед, Лили протегнала трепереща ръка и погалила гладкото, студено тяло. Очите ѝ се разширили, когато лебедът оживял, крилете му се разтворили нежно и той се издигнал във въздуха. Лили не се поколебала нито за миг да го последва, усещайки вълнение и възторг, каквито никога преди не бе изпитвала. Те се издигали все по-високо в небето, а градчето, в което живеели, ставало все по-малко и по-малко, точица светлина сред целия пейзаж.
Лили усети как леопардът се издига, през облаци тя виждаше как неговите кристални криле проблясват и се въртят; това беше магически лебед! Някои смятаха, че ще вземе мечтите и ще ги превърне в реалност, ще изпълни желанията, ще разкрие скритите таланти у онези, които вярват в неговата магия. И докато лебедът размахваше криле, той хвърли магическо заклинание върху Лили, усещане за смелост обземаше сърцето ѝ и изпълваше главата ѝ с безкрайни видения.
По време на пътешествията на Лили и кристалния лебед те срещнаха много удивителни създания и магически места. Пътуваха до кристален леден дворец заедно със снежните феи, които танцуваха в студения въздух. Те се гмурнаха на дъното на морето, където сирените изпълваха подводните пещери с призрачните си песни. Кристалният лебед отведе Лили в далеч по-велики времена и места и във всеки ъгъл ѝ показваше магията, прекрасното във Вселената, което тя едва можеше да си представи, но вече диша за онези, които вярват.
Лили виждаше себе си по нов начин чрез пътешествията им. Научи, че е по-силна и решителна, отколкото си мислеше; смела, по-силна, компетентна. Редом с нея беше кристалният лебед, който ѝ позволяваше спокойно да поема най-трудните предизвикателства и да преодолява пречки, за които дори не подозираше, че съществуват, камо ли да ги управлява. И те срещаха всичко заедно — панически атаки, моменти на ужас и пълна увереност, че това е правилният ход, както и толкова много неща, които никой не би могъл да предвиди — с отворени умове и сърца.
И накрая слънцето потъна зад далечната планина, Лили и кристалният лебед се отправиха обратно към мястото, откъдето бяха тръгнали сред блуждаещите пътеки на гората. Последно размахване на криле и лебедът се превърна отново в кристална статуя, очите му искряха от благодарност и обожание. Лили знаеше, че времето им заедно е приключило и че магията и приятелството, които бе намерила в кристалния лебед, винаги ще живеят в сърцето ѝ.